мар.
В последния ни подкаст говорихме за основния лимитиращ фактор, когато човек реши да се постави под някакво ограничение, дали диета, дали режим – както искате му казвайте – някакъв тип съзнателно ограничаване от неща, които ни доставят спокойствие, комфорт, удоволствие – каквото е храната.
За жалост, много често вътрешните ни нагласи и мотивации не са единственият лимитиращ фактор.
Докато нашият вътрешен свят може да окаже огромно въздействие върху резултатите ни, външният ни свят, околната среда, също има голямо влияние. Следователно, когато не се планира добре, околната ни среда може да се превърне в ограничаващ фактор. Средата ни включва
- Физическото пространство около нас (дом, работно място, открито пространство)
- Взаимоотношенията с хората, с които ние се свързваме и контактуваме редовно на споменатите физически места
- Културата, религията, нормите и принципите, вярванията на обществото, в което живеем. (Ако, например, не е прието да се яде дадено месо – то ние няма да го ядем, дори и да искаме. Друг е въпросът, че най-вероятно няма да искаме да го ядем на първо място)
Средата може да бъде ограничаващ фактор, когато нашето физическо място, социалните групи, от които сме част и обществото не подкрепят целите ни.
Повечето от решенията, които вземаме всеки ден, са относително несъзнателни и автоматични и тези решения са силно повлияни от това, което е около нас, независимо дали го осъзнаваме или не. Ако нашата физическа и социална среда подкрепя изборите ни, ще ни е по-лесно да следваме пътя на съзнателните си намерения.
Ако нашата физическа и социална среда не подкрепя изборите ни, ще оставаме разочаровани от себе си и несигурни защо не можем да останем в правия път. Така че имаме избор:
Можем или да се самообвиняваме всеки ден защо нямаме достатъчно воля, или просто да създадем среда, която не изисква толкова воля. Нека помислим какви малки промени в околната среда могат да улеснят нещата, така че последователно да изграждаме нови навици.
Когато сме на диета, това може да включва
- Знаци, които да ни насърчават да работим ЗА целта си (Готино шише с вода на масата, което да ни напомня да пием вода; Везничката на плота в кухнята, която да ни напомня, че количеството има значение; Купата с измити пресни плодове, на ръка разстояние, която ни напомня, че не всичко е количество и че тялото иска и истинска храна)
- Социална група (хора с подобни интереси, които да съответстват на нашите намерения; приятелче, което се навива с нас да е на диета и двамата се подкрепяме заедно) – Когато човек се чувства част от дадена общност, той придава по-дълбок смисъл на намеренията си.
- Подготовка на храната (Както в статията Процесът от мини-действия и навици, а не резултатът!, така и тук, ще споменя колко важно е да имаме поне донякъде подготвена храна, която да улесни взимането на решения в такива ситуации)
За жалост, дори ако усърдно сме предвидили всички възможни ограничаващи фактори, все някъде ще срещнем пречки. Трябва да очакваме това и да знаем, че всички тези непредвидени моменти са част от процеса, наречен промяна. Именно те ни помагат да се учим и да градим нови умения на практика. Тук отново идва важността на консистентността и че в тези моменти просто трябва да не спираме да се опитваме. С течение на времето научаваме как да падаме по-малко и да се изправяме по-бързо.
Практическа насока и една конкретна стратегия
При тези два основни ограничаващи фактора – вътрешната ни нагласа и външните заобикалящи ни условия – има една добра стратегия, когато сме на диета и тя е следната:
Разграничаване на емоционалните ни състояния от храната. Това е разликата между скука, умора, изчерпана воля, безумен глад, тъга, щастие, депресия, липса на материална или душевна наслада, обърканост и търсене на отговор в храната.
Абсолютното мисловно разграничение между субективните състояния (чувства/нашето душевно състояние) и храната, която физически ни захранва и ни дава енергия (физиологични нужди), може да бъде доста добър помощник, когато сме на диета. Това – да си отделим достатъчно време да се нахраним бавно и спокойно, без нещо да ни разсейва, чисто физиологично дава сигнал на мозъка и тялото ни, че приемаме храна и че вещества навлизат в организма ни. Така даваме време на тялото ни да възприеме този сигнал и да постъпи съответен отговор чрез различни отделени хормони, чрез които усещаме кога да спрем да ядем. Това разграничаване на дейността хранене (със здравословна и вкусна храна) от това – какво се случва вътре в нас и около нас (двата влияещи фактора) най-лесно работи като си представим, че храненето е един тотално отделен процес в живота ни, който никой и нищо не може да повлияе. Ако свикнем да ядем, докато правим други неща (например, гледаме телевизия или работим на компютъра), ще започнем да изпитваме постоянна нужда да ядем, докато правим тези неща чрез подсъзнателната асоциация. Както, когато сме в тоалетната обикновено отиваме и си свършваме работата без никой и нищо да ни притеснява, така и храненето не трябва да подлежи на влияния.
И тук идва един много важен момент. Идеята е тази стратегия да НЕ бъде използвана през цялото време, а да кажем 90% от времето. Няма как тя да заема 100% от нашите взаимодействия с храната. Винаги има мигове, в които храната ЩЕ и трябва да бъде обект на удоволствие – връзка с даден човек, хубаво прекарано време и т.н. Този социален аспект на храната не трябва да бъде тотално пренебрегван, ако искаме да живеем нормално и да изграждаме връзки с други хора. Не може да отидем на сватба или да се съберем на вечеря с приятели, които не сме виждали дълго време, и да започнем да отделяме картофите от основното, защото днес не ни е бил тренировъчният ден, а ние следваме въглехидратна ротация. Това нещо нито е устойчиво, нито носи някакво душевно удовлетворение за успех в диетата ни – напротив, то може да има сериозен негативен отпечатък върху нашата връзка с храната. Затова стратегията мисловно да отделяме храненето от всичко останало е подходяща за ежедневието и нещата които се повтарят всеки ден – например, обяда на работа, снак през почивката и т.н., моменти, които се повтарят в дългосрочен план и при които повечето от гореспоменатите обстоятелства на околната среда не се менят на ежедневна база. Именно тези повторения обаче се наслагват в дълъг период от време, израждат континуума и носят резултатите, които целим.
Обобщение
Има два основни фактора, които могат да подкрепят или разрушат успеха на диетата ни (но споменатото е приложимо и в много други аспекти от живота, разбира се). Това са външните фактори – средата, в която сме – и вътрешните фактори като нашите субективни емоционални състояния и физиологични нужди.
Спрямо околната ни среда, най-добрата практика е да се подготвяме възможно най-добре и да планираме действията си – да си приготвяме храна, да се заобградим с правилните хора и всичко останало, което ще ни помогне да НЕ разчитаме изцяло на моментната си воля, а което ще улесни спазването на режима.
Спрямо вътрешните фактори, често нещото, което работи, е съзнателно да разграничаваме храненето от други дейности и емоционални състояния, като нещо самостоятелно, което не трябва да подлежи на влияния – особено в повтаряемото се ежедневие. Изключенията са важни за нас събития и моменти, в които съзнателно трябва да придаваме значение на храната.
Виж още подобни статии:
