Устойчива Промяна с „Кайзен“ – Методът За Непрекъснато Усъвършенстване

Себе-подобрението не е дестинация, а процес. Като градинарството – посяваш цвете и започваш да го следиш и да го поливаш. Ако го оставиш , въпреки че си го посял и полял, то ще увехне и трябва да го поливаш пак утре или другата седмица или след месец. Няма значение. Процесът никога не спира. Не оставяш цветето след като си му купил хубава саксия, поставил си го на точната светлина и си направил всичко възможно в началото, а продължаваш да го поливаш, за да расте. 

Говорейки за себе-подобрението – Има една книга, която се казва One Small Step Can Change Your life на Роберт Маурер, свързана с т.н. Метод Кайзен (още Кайдзен/ Кайцен) – 

“Kaizen е ефективен и приятен начин за постигане на конкретна цел, но също така достига до едно по-дълбоко предизвикателство: да отговаря на постоянните изисквания на живота за промяна, като непрекъснато търси много малко, но абсолютно възможно подобрение“ – казва Робърт Маурър

Как и за какво е бил използван този метод и как можем да го приложим и в своето ежедневие за самите нас – ще разберем в статията!

Какво е Кайзен?

Continuous Improvement – Постоянно усъвършенстване. Това е японска практика на вземане на много малки стъпки за постоянно подобрение на даден процес или дейност.

Думата Кайзен е комбинация от „кай“ и „дзен“. Повечето сте чували за Дзен от будизма, което е фокус върху простотата, живот в настоящето и премахването на външни инвазии от духовната практика. „Кай“ се отнася до промяна. Събирайки тези две дълбоки концепции заедно се цели използването на „дзен“ принципите за подобряване на всякакъв вид умения, процес или дейност, за постигане на промяна. Кайзен основно използван в Япония след Втората Световна Война е особено свързан с автомобилната компания Тойота, която от миналото е известна със своите високи стандарти и ефективни стратегии за управление и вътрешен мениджмънт.

Философията Кайзен е била систематизирана от Масааки Имай, който изучавал данни за принципите на производителност. Една от книгите му е влиятелна книга по темата, наречена Кайцен – японският дух на усъвършенстването от 1985г. През 1985 г. той основава Kaizen Institute Consulting Group (KICG), за да помогне на западните компании да въведат концепциите, системите и инструментите на Kaizen. Така Кайзен методът става по-известен и на запад и започва да бъде прилаган и там.

И докато Кайдзен е имал много по-голяма практика в бизнеса и начина на управление на огромни предприятия и производствени процеси – тук няма да говорим за това. Тук ще говорим по-конкретно за идеите от книгата на Маурер, за която споменах и за малките стъпки, които постигат непрекъснато подобрение. 

“Опитите за постигане на цели чрез радикални или революционни средства често се провалят, защото засилват страха. Но малките стъпки на кайдзен обезоръжават реакцията на мозъка за страх и стимулират рационалната мисъл и творческия дух” казва Маурър.

Поставянето на голяма цел е вълнуващо. Но също така е страшно. Колкото по-голяма промяна искаме да направим, толкова повече страх изпитваме (страх от неизвестнотон и страх от провал).

Когато регион на мозъка, наречен амигдала, засече страх, той задейства fight-or-flight реакцията в тялото. Когато сме в този режим “бий се или бягай”, ние инстинктивно търсим комфорт и ни е трудно да се концентрираме върху дългосрочните си цели. Когато обаче използваме Кайдзен и правим смущаващо малки стъпки към целта, минаваме покрай капките, така да се каже, и тялото ни не засича “страха”. Така успяваме на пръсти да избегнем реакцията на тази част от мозъка “амигдала” за този режим на „бягане или битка“, в който цари страх, висок адреналин и инстинктивно, а не рационално разсъждение. 

Тези малки стъпки премахват страха от провал и премахват желанието да се разсейваме с краткосрочно задоволителни неща. Колкото по-малки стъпки предприемаме, толкова по-бързо развиваме нови невронни мрежи в мозъка и успяваме да развиваме положителни навици. Маурер казва, че с Кайдзен нашата съпротива спрямо промяната започва да отслабва:

“Where once you might have been daunted by change, your new mental software will have you moving toward your ultimate goal at a pace that may well exceed your expectations.“ 

Където някога може да сте били обезсърчени от промяната, вашият нов ментален софтуер ще ви накара да се придвижите към крайната си цел с темпо, което може да надхвърли очакванията ви.

Как изглежда обаче това на практика?

Две конкретни практики в този случай са следните. 

1. Да си поставяме правилните въпроси:

Маурер казва „Мозъкът обича въпросите и няма да ги отхвърли. . . освен ако въпросът не е толкова голям, че предизвиква страх“. Въпроси като

‘Как да отслабна (или как да стана мускулест и да имам плочки, да стана богат, или как да си намеря жена) до края на годината?’ Или ‘Какъв нов продукт ще донесе милион долара за компанията? “са ужасно големи и плашещи. 

Аз да ви попитам – Сещате ли се за момент, в който е трябвало да извършите някаква голяма задача – огромен ремонт, местене, или пък дори творчески проект, голяма реч – няма значение? Ако се сетите за такъв момент най-вероятно сте изпитали деструктивната сила на големият въпрос – Как да свърша еди си какво огромно нещо? И така започвате да изпитвате натиска върху себе си и силна тревожност. Започвате да си проверявате социалните мрежи, правите си друго кафе, подготвайки се да започнете, защото не знаете откъде и как …. Искате да избягате от дискомфорта на големия въпрос. 

Все пак тук говорейки основно за тренировки и хранене, сега си представете, че се питате “Кое е най-приоритетното нещо в здравето ми, което мога да започнам да променям с много малки стъпки? Толкова малки, че чак смешно малки?”. Или пък „Какво едно малко нещо мога да променя днес в храненето си?“ – Например вместо да си взимате 2 пъти нещо от вендинг машината в офиса да си вземете един плод от вкъщи и само един път нещо от машината. Започвате ли да усещате накъде бия? 

След като се питате правилните въпроси – тези по-малки, по-ненатоварващи и конкретни въпроси, мозъкът не се паникьосва и започва да мисли в правилната насока и дори да е креативен и да жадува прогрес. Малките и лесноизпълними стъпки не ни паникьосват, но дългосрочно водят до промяна.

Маурер казва:

“If you are trying to reach a specific goal, ask yourself every day: What is one small step I could take toward reaching my goal?”

2. Фокус върху малки междинни победи или награди за малките успехи всеки ден.

Малките награди са едно добро насърчение за вътрешната ни мотивация. Тук аз мога да дам пример с ученето в университета. В сесия си поставях за цел да уча в часови диапазони, в края на които се награждавах с нещо – и тук не говоря за награди от сорта на един шоколад за всяко извършено дело, а за това – след като съм учила без прекъсване от 8 до 10 да кажем, да стана и да изпия любимото си органично кафе. Или да изляза за 15 минути до спортната библиотека на слънце или пък да срещна някой колега или приятел от общежитието. После продължавах от 10 и 30 до 1, след което си разрешавах да хапна вкусен обяд, или пък да дремна малко или да отида на фитнес – нещо, с което да се погрижа за себе си и тялото си.

Така, разделяйки времето и процеса на по-малки междинни цели поддържах темпо и в крайна сметка успявах да поддържам ежедневното учене, вместо да отлагам, да си проверявам нон-стоп телефона или да се тъпча с храна от напрежение и стрес, че няма да успея.

Друго нещо, което трябва да вметнем и запомним е: Правилото за експоненциалност

Това е силата на наслагващия се ефект. Ако искате да запазите подобрението, което сте направили, трябва да продължите да правите нещата, които са ви донесли този успех на първо място. Не позволявайте на ранният псевдо-успех да ви завлече във фалшива сигурност и да ви позволи да се отпуснете.

Подобрение в тренировките и храненето

Същото е с тренировките. При тренировките много хора си мислят, че достигнат ли едно ниво – вече няма да им е трудно. Напротив, играта е дълга и освен ако човек не иска просто да поддържа някаква мускулна маса, което не изисква кой знае какви усилия, то ако иска да прогресира и да развива физиката си – няма как да е по-лесно.

Ако пък сте от хората, които са свалили успешно подкожните мазнини и искате да поддържате едно сравнително изчистено състояние през цялата година – ами познайте, ще трябва да го поддържате всеки ден и отсега нататък ще трябва да ядете така освен ако не развивате физиката си постоянно!

Или пък много хора питат как да си запазят максимално мускулната маса, докато свалят. Ако сте вдигали тежко и сте се напъвали, когато не сте били в този период – познайте какво ще запази мускулната ви маса в периода на изчистване – същото нещо! Същото тежко вдигане и здрава работа в залата, която сте полагали и на по-високите си калории. Както казах подобрението не е дестинация, а е път, по който трябва да вървим без да се отплескваме – бавно крачка по крачка.

Процесът е без крайна дестинация, той е всеки ден. И ако не искате да гладувате цял живот, а да се превърнете в „горяща калории машина“, то вие трябва да се подобрявате! Надявам се, че за целта следите нашия подкаст и Youtube канал и се образовате за това как да ставате по-силни и по-мускулести, защото това ще поддържа организма ви като една „горяща калории машина“, която няма да има нужда от глад. Ето защо е важно и в тренировките постоянно да целим прогрес и малки положителни промени.

Аз имах проблем с това да се фокусирам в тренировката, особено след тежък и изтощителен работен ден.

Когато тренировките ми вървят зле – процедирам по следния начин. Когато отида в залата се фокусирам и благодаря на себе си че съм там, благодаря си че имам възможност да съм там, че имам възможността да се движа, че съм способна на това. Това колкото и просто да звучи, за някои хора не е способност и даденост, която притежават. Това директно сменя нагласата ми, сменя настройката ми спрямо тренировката, сменя начина ми на мислене от евентуално негативен към благодарен, към позитивен.

Вярвате или не – вече няколко пъти виждам огромна разлика в тренировките си. Още в самото начало си кажете „Благодаря, че имам възможността да тренирам и да съм тук.“ Благодарете си, че сте там и моментално ще усетите разликата.  Малката стъпка може да е някакво действие, което е свързано и с ментална нагласа, а не непременно нещо физическо, но именно тези малки неща се наслагват и носят дългосрочен успех във времето. 

 

Обобщение

Нека обобщим идеята на Кайдзен и малките стъпки:

Правейки големи радикални промени ->

ние ще изпитаме страх от провал или от непознатото ->

така активираме реакцията “бий се или бягай” ->

заради което ще потърсим краткосрочно облекчение / зона на комфорт, изразено във всякакви форми – за един храна – за друг да си проверява Фейсбука нон-стоп и така нататък ->

което ще попречи на успеха ни с промяната.

---

Правейки много малки стъпки, дори смешно малки ->

ние заобикаляме страха ->

така желанието за незабавен комфорт не се проявява ->

и така вземаме мерки и изграждаме конструктивни навици ->

което дългосрочно води до Успех.

Това е и доста добра практика, която често използвам при хранителния коучинг с нашите клиенти. При много хора начина на мислене в стил „Всичко или нищо“ не достига до дългосрочни успехи и променяйки малки неща понякога се стига доста по-далеч.

Наш клиент, който се отдаде на дългосрочната промяна с малки стъпки всеки ден!

Също така още по-добре тази практика работи, ако е насочена към това да дава, а не да взима. Например, с храната фокусът да е някаква малка промяна, която прави допълнително добро, а не която непременно взима от нещо “субективно хубаво” за човека. Не нещо, което забранява винаги да ядем пица уикенда, защото именно това може за конкретния човек да е част от ценно време с любим. А нещо като това – да добавим някаква полезна подправка или един плод допълнително на ден – нещо много малко, но което изглежда супер изпълнимо и се развива с времето с малки стъпки.

Ако вие имате нужда от помощ с вашата промяна, можете да запишете безплатен час за съвместна работа за нашия 1-он-1 Силов и Хранителен Коучинг: