сеп.
Попадал ли си в порочен кръг от кофти емоции, лоши мисли, действия, в които губиш контрол, изпадаш в избягване на задължения, непрестанно себекритикуване и търсене на моментна утеха от негативните емоции чрез храната или дейности, които ти дават бърз допамин, но не оправят същинския проблем?
1. Познавай себе си и мозъка си
Работата на долната част на мозъка е на първо място да обработва сензитивна информация. След това предава необходимата информация към „съзнателния мозък“. Нашият инстинкт “бягай или се бий” работи чрез долния мозък. Първо е на лице някакво възприятие – като гледката или звука на диво животно. След което, ние веднагически реагираме, може би ще се опитаме да спасим живота си инстинктивно, да оцелеем, да се защитим. Можем да улесним това като кажем, че долната част на мозъка има три основни цели:
А. Да избягва болка
Б. Да търси удоволствие
В. Да прави А и Б ефективно и бързо.
Последната цел, ефикасността, е това което ни прави толкова добри в изграждането на навици. Навиците са модели на поведение, което ни помага да избегнем болка или да търсим удоволствие възможно най-бързо. За жалост, долният ни мозък не го е грижа за дългосрочните последствия и така може да ни създаде проблеми с храната, с мислите ни, с действията ни.
2. Навиците на оцеляването
Когато храната е в изобилие – ние започваме да развиваме модели на навици, които нямат нищо общо с физическия ни глад. Може да обърнем към тези навици, когато сме в стрес или сме тъжни или претоварени и имаме чувството, че не можем да се справим с всичко на главата си. Тов атака казано звучи лошо, но в даден момент справянето с проблема чрез храна може да ни кара да се чувстваме защитени.
Ако сме преживявали травма или голяма промяна, която не сме успели да осъзнаем и “обработим” на момента, храната може да помогне да почувстваме малко утеха или забавяне на болката. Колкото по-често заместваме чувствата с хранене, толкова по-вкоренен става навикът заради повторението. Дотолкова…. Че мисълта да ядем, когато не сме гладни е толкова силна, че може да се чувстваме безсилни пред нещо толкова на пръв поглед просто – като това да се откажем от снакването късно вечер, например.
3. Вътрешният ни Kритик
По същият начин, по който физическите навици се изграждат, така можем и да заформим навици на мисълта.
Какво се случва в нашата глава?
Негативни ли сме, показваме ли си всяка грешка, всяка несигурност?
Ако да – значи у нас царува Вътрешният критик. Имахме един епизод за вътрешните ни гласове – там говоря за нещо подобно. Вътрешният Критик НЕ е ТЕБ.
За да запомним, че той не е нас – можем да помислим как ще го наречем, за да го отличаваме от себе си. Нека не се впускаме в шизофренични наклонности, но аз наричам моя – Пепа.
Пепа ще се опитва да ме убеждава, че не съм достатъчно слаба, или пък достатъчно мускулеста, или че нямам достатъчно воля и понеже тя е с мен толкова дълго време, аз може би дори ще й вярвам безотказно. Вярата е обвързана с чувства.
А чувствата водят до действие или до замръзване.
Когато се чувстваме все едно не сме достатъчно слаби – започваме да използваме неустойчиви методи за отслабване. Когато обаче изведнъж се почувстваме неспособни да се справим – изобщо спираме да се опитваме. Когато се чувстваме, че нямаме воля да спрем да ядем, когато не сме гладни, се чувстваме незащитени покрай храната. Най-важното, което трябва да запомним обаче е, че ПЕПА НИ ЛЪЖЕ!
Тя е запецнала в лабиринта на негативното мислене и ние трябва да я изкараме от там.
4. Идентифицирай Критика
Понеже мислите ни определят как ще се чувстваме, а как се чувстваме директно дефинира действията ни – вече можем да разберем, че е доста важно да разбираме кога Пепа идва да ни “говори на главата”.
- Когато се погледнем в огледалото?
- Когато се запознаваме с нови хора?
- Какво точно ни казва?
- Ако няма точни думи, които изникват в съзнанието ни – как ТОЧНО се чувстваме в този момент?
- Тогава се връщаме назад: Какво ни казва Пепа, за да ни накара да се чувстваме така? Какви критики отправя?
Когато започнем да отдаваме внимание на тези неща – осъзнаваме, че сме жестоки сами със себе си. Че Пепа не прощава и че е безпощадна, че никога няма да сме достатъчно добри за нея. Болезнено е да мислим над тези неща, затова ще трябва и да намерим начин как да минем през тях.
5. Опитоми Критика
Каква практика да приложим, за да започнем да вървим в правилния път? Ето една, за която са ви нужни лист, молив с гума и химикал.
Първо трябва да запишем с молив (да, важно е да е с молив!) какво точно ни казва той за тялото, теглото или характера и действията ни. Когато измислим няколко изречения, трябва да ги запишем с по 2 реда остатък между тях. Сега вече е време да вземем кормилото и да го завъртим.
Какво трябва да ни казва вместо това Пепа?
Важно е да измислим нещо, което е автентично за нас и в което ще повярваме – не просто “Винаги отлагаш, защото си глупава и бавна”, а “Да, отлагаш някои задачи, но когато се захванеш с тях ги правиш с много вложена душа” – например.
Друг пример: Ако Пепа ти казва “Трябва да си прикриеш грозното тяло” – > то нека го обърнам на “Имаш тяло” – това не е автентично, но е нещо в което ще повярваме и можем да го кажем без да се осъждаме в нещо. Имам тяло. Факт. Или можем да изберем “Тялото ми е каквото е – и аз имам контрол над това да го променя или да не го променя”.
След като разпишем всичко това – най-често виждаме, че Пепа не ни говори много хубави работи. Тези мисли всъщност обаче съставят нашата система от вярвания за нас самите. Те не са това, което бихме могли да изберем да вярваме, защото те изсмукват силите ни и мотивацията ни. Така че следващата стъпка е да разберем какво бихме искали Пепа да ни каже. Представете си, че за момент и залепяме устата с тиксо.
За всяко нейно изречение записваме алтернатива директно под него с химикал (да, важно е да е с химикал).
За следващата седмица трябва да го поглеждаме колкото се може по-често: Да прочитаме Пепиното изказване и нашето отдолу. След изминалата седмица – трябва да изстрием оригиналната мисъл, написана с молив (ето защо ни трябва молив) и да оставим само тази – нашата – с химикала. Така продължаваме да четем само вторите за 1 седмица по няколко пъти на ден. След няколко седмици можем да ги пренапишем изцяло.
Ето че вече тренираме Пепа – да си мълчи!
Този метод за промяна на лимитраните ни вярвания може да бъде приложен не само за тялото ни, вида ни, но и за всичко, в което се чувстваме ограничени и в което искаме да се подобрим!
Изпробвайте този метод и помислете за себе си – дали вие се оставяте на произвола на “Пепините мисли” или взимате контрол над това, което мислите, съответно чувствате и съответно правите.
Човек не винаги осъзнава всичко сам, но понякога е нужно малко, за да тръгне по правилния път.
Ако вие имате нужда от помощ с вашите цели и това да тръгнете в правилната посока със своето здраве, своето хранене, своето движение – можете да запишете час за безплатна консултация за съвместна работа за 1-он-1 Силов и Нутришън Коучинг:
